La cucina italiana – италианската кухня!

Разбира се, започваме вечерята с италианското aperitivo, което е повече от една обикновена напитка преди вечерята. Освен че подготвя небцето ни за това, което следва, аперитива преди вечеря олицетворява и изкуството на италианците да се отпуснат и просто да се насладят на живота. Традиция за тях е да се събират в баровете след работа, за да поприказват над чаша вино, любим коктейл или аперитив и да се отърсят от стреса на работното място, за да продължат заредени утре.

В Италия ще откриете пастата под секцията „primo piatto“ в менюто – в превод „първото ястие“, което се сервира след атеритива и преди основното. Стотиците видове паста, които можете да откриете в Италия са индикатор за водещата позиция на едноименното ястие в сърцата на италианците и тяхната кухня.

Вероятно вече сте запознати и сте опитвали паста лингуини или фарфале, но чували ли сте за strozzapreti или lumaconi? На пръв поглед разнообразието от форми може да ви се стори прекалено и ненужно, но всъщност за всяка от тях си има причина. Сосът, както и останалите съставки в рецептата са от решаващо значение за формата паста, която би била подходяща за даденото ястие. Най-общо казано, по-гъстите сосове изискват паста с форма, в която да може сосът да се вмъкне, например fusilli или паста с форма на мидички. От друга страна, по-течният сос е подходящ за паста с права форма, за да може да полепна по нея – например добре познатите спагети.

 

Любимо ястие с паста е „pasta alla norma“. Прави се с патладжан и домати, а накрая се поръсва с пармезан и се добавя стръкче босилек. Цветовете в чинията олицетворяват италианското знаме – зелено, бяло, червено.

Съществува отделен раздел от италианска паста, която наподобява кнедли. Сред тях са ньоките (gnocchi), с които вероятно сте запознати.

Паста malfatti също попада в този раздел. Буквалният превод от италиански означава „лошо направени“, защото се оформят на ръка и не е необходима прецизност във формата – това ги прави подходящи за начинаещи в кухнята. В тестото за пастата се слагат сирене Рикота, спанак, пармезан и индийско орехче. Варят се в подсолена вода, докато не изплуват на повърхността, след което се поднасят върху доматен сос или запечатани за кратко на тиган с масло, овкусено със салвия.

Италианците на са много по закуската, но за сметка на това обядът и вечерята са „отпразнувани“ подобаващо, заради елемента на социализиране и наслада. Една италианска вечеря в пълния си блясък може да продължи и над два часа, като се състои от обилна трапеза – от мезето до десерта. И като споменахме десерт, в Италия има изобилие от избор за сладкия край на вечерята – традиционното джелато, любимото тирамису или божествените каноли са само част от възможностите. А опитвали ли сте десерта Zuppa inglese? Пухкав тортен блат среща традиционния италиански ликьор Alchermes, ванилов крем и тъмен шоколад. Ако имате път към Италия скоро, непременно опитайте!