Дафинов лист

Ароматните, горчиви дафинови листа са били използвани за коронясване на спортистите в древна Гърция. Днес дафиновият лист показва своята гъвкавост в ястия, като рагу и супи.

Дафиновият лист като билка

Обикновено листата се използват като билка, но плодовете и клоните също се използват понякога за придаване на вкус на ястията. Пресните дафинови листа имат горчив, плодов и цитрусов аромат. Изсушените дафинови листа, от друга страна, имат леко горчив, балсамов вкус, напомнящ на индийско орехче. Качеството на изсушените дафинови листа можете да различите от интензивността на техния аромат и цвета им: Колкото по-зелен е цветът им, толкова по-качествена е билката. За разлика от повечето листни билки, дафиновите листа не се пречупват, докато се готвят, така че те често се махат, преди да се сервира ястието.

Продукти, които съдържат дафинов лист

Дафинови листа, цели

Lorbeerblatt auf Gewürzen in einer Schale

Употреба

Дафиновият лист е устойчив на топлина и може да се готви за дълъг период от време, без да губи много от вкуса си. Поради тази причина е много подходящ за ястия като рагу, гювечета и сосове. Дафиновият лист е идеална билка, която да използвате в ястия с месо. Горчивият вкус на дафиновия лист също допълва идеално консервирани храни, като маслините. Най-добре използвайте листата пестеливо – вкусът им започва да се развива едва по време на готвене. Тъй като сухите дафинови листа бързо губят вкуса си, най-добре е да не ги купувате за дълго съхранение – купувайте ги само когато имате нужда от тях.

Съвет!

Дафиновият лист подхожда чудесно на ориз и на млечни продукти. Малък съвет от кухнята: Просто накиснете един или два дафинови листа в горещо мляко, подсладено с мед!

Свързани рецепти

60—120 Минути
Стек с хлебни шишчета и чимичури
60—120 Минути Лесно

Растението

Дафиновият лист е свързан с канелата и е бил открит в Азия и Средиземноморския регион през древността. Оттогава той се смята за символ на славата и честта – дори се е използвал за коронясване на победителите в Олимпия. В миналото месото се е пекло на огън от лаврови дърва, така че то да придобие изящния, горчив вкус на билката. Лавърът расте до десет метра височина. Днес тези дървета се отглеждат основно в средиземноморския и черноморския регион, а Турция произвежда над половината от световната реколта. Лавровото дърво може да оцелее и в по-студени региони като Централна Европа, обикновено като се отглежда като саксийно растение.