В Kotányi знаем, че подправките дават вкуса на храната. По същия начин думите са определящи за общуването и правят неговия „вкус“. Както внимателно подбираме подправките за едно ястие, така трябва да подбираме и думите. Когато те са добри, могат да допринесат за по-топли, по-ценни и по-човечни отношения.
Всички имаме момент, в който сме реагирали първосигнално. В яд, раздразнение или спор – първата дума често идва необмислено. Но между чувството и думата има достатъчно време за избор, което ние не използваме, защото днес сякаш сме изгубили търпението си. Живеем във време, в което езикът става все по-остър и все по-импулсивен. Дали e заради напрегнатото ежедневие, голямата динамика и ежедневния стрес или заради възможността за анонимност? Обидите сякаш са станали част от нормалната комуникация, особено в дигиталния свят. А именно зад екрана хората често забравят, че отсреща стои друг човек със своите чувства, страхове и достойнство. В тази реалност е повече от важно да си припомним, че думите имат сила. Една казана дума може да остане в съзнанието на човек много дълго, а когато тя е „залютяла“ – още по-дълго.
Нека люти пиперът, а не думите!
Знаете ли какво е общото между думите и подправките?
Подправките имат най-различен характер – едни са сладки, други горчиви, трети люти. Такива могат да бъдат и думите. Има думи, които носят утеха, надежда и доверие. Има и такива, които нараняват, унижават и разделят. Разликата между лютия пипер и лютите думи е, че той люти само за миг, а думите остават в душата много дълго.
Добрият готвач знае, че най-важната съставка в една рецепта е мярката. Същото важи и за общуването. Не е нужно разговорът да бъде изкуствен или без емоции. Нужно е просто уважение. Можем да бъдем откровени, без да бъдем жестоки. Можем да оспорваме чуждото мнение, без да обиждаме.
Истинската сила на думите не е в това да унищожават отношенията помежду ни, а да ги изграждат.
Подправките дават вкус на храната. Думите дават вкус на отношенията.
Лесно е ние хората да се замислим върху думите и тяхната сила, стига да поискаме. Лесно е да използваме внимателно и с мярка магията на словото – така както внимаваме да не изсипем буркана с лютото в тигана, докато овкусяваме своята храна.
В ежедневната си комуникация всеки от нас оставя след себе си някаква следа. Един разговор може да бъде запомнен с чувството, което е породил така, както едно ястие се запомня със своя вкус и аромат. В края на деня се запитайте: Какъв вкус оставям след себе си?
Подправете мрежата! Споделете тази статия на...
Прочетете още
Currently Viewing: 1 of
